Конкурс за нов облик на паметника „1300 години България”
стартира Столична община. Девет проекта се борят за правото да
пресъздадат едно от най-ключовите места в центъра на София. Немалко от
предложенията предвиждат премахването на монумента, други го вграждат в
нова естетическа среда.
Оказа се обаче, че създателят на композицията
„1300 години България” проф. Валентин Старчев е встрани от тези процеси.
Потърсихме го, за да научим съгласен ли е паметникът му да бъде
премахнат.
- Как приемате конкурса на Столична община за трансформация на паметника „1300 години България”, проф. Старчев?
- Този паметник беше построен през 1981 г. за честването „1300 години
България”, той беше вдигнат едновременно с Националния дворец на
културата. Създаден беше за определено събитие, което означава, че не
може да бъде префасониран, да се добавя или отнема нещо от него. Този
конкурс е начало на порочната страна да се търси начин паметникът да
бъде променен, независимо от неговото състояние. А състоянието му е
лошо, защото той не беше поддържан през годините.
- Навремето вие сте спечелил конкурс за създаването му от
Министерството на културата. Държавата или общината трябваше да се грижи
за паметника?
- Държавата движеше всичко около честването „1300 години България”, а
Министерството на културата се занимаваше с паметника. Той беше под
юрисдикцията на държавата, моят договор беше с Министерството на
културата. В началото паметникът беше охраняван, имаше милиционери,
които го пазеха. Когато започнаха да се рушат някои облицовки обаче,
паметникът беше изоставен. А след идването на 1989 г. държавата го
изостави изцяло на произвола, не следеше разрушава ли се, разграбва ли
се, каква е неговата съдба. Бандюги, цигани пореха метални парчета и той
стана опасен. Смяташе се едва ли не, че паметникът е символ на
социализма.
Имаше голям спор чий е монументът – държавен ли е, или общински. Едва
преди 2-3 години премина към общината. Столична община веднага свали от
него някои елементи, които бяха опасни. Направиха го с мое участие,
поканиха ме да кажа какво може да се махне. Решихме да развием паметника
с изграждането на амфитеатър към площада. Но вместо това общината
стартира конкурс за обновяването му.
- Вие участвате ли в този конкурс?
- Не.
- Нямате ли авторски права върху паметника?
- Имам. В Закона за авторското право се казва, че само създателят на
една творба има право да прави изменения, да унищожава и да мести своите
произведения. С този конкурс се дава възможност не само да се нанесат
сериозни промени на паметника, но и да се внесат нови композиции, имена,
личности – нещо, което без автора не може да стане. Монументът има
определена концепция, темата му е: „Минало, настояще, бъдеще”. Формата
му внушава спираловидно развитие, така са подредени композициите. А те
не са конкретни имена на царе, будители, личности, няма робство,
катастрофи, войни… Взети са глобални моменти от развитието на държавата,
които определят пътя й – едната композиция е със Симеон и книжовниците,
втората е Пиета, преклонение към жертвите, които България е дала за
1300 години, третата е работникът-съзидател, човекът, който е градил
държавата.
- Поканен ли сте в комисията за избор на проекта, който ще промени вашия паметник?
- И да ме поканят, аз не желая да участвам. Държа на паметника такъв,
какъвто е. Ако се налага някаква промяна, само аз мога да я нанеса. Дал
съм в Общината материали в каква посока бих направил евентуалната
промяна. Но въпреки това те попитаха софиянци „Желаете ли този
паметник?” – доста манипулативен въпрос, защото всеки, който види
паметника в този окаян вид, би се стъписал и отдръпнал. Другото
некоректно е твърдението на Общината, че 80 на 100 от софиянци са против
паметника – т.е. 2600 души срещу 300-400. Само че не казват, че 80 на
сто от 3000 софиянци, а не от 1,5 млн., А този паметник дори не е на
София, създаден е за България, за 1300 години България! И още нещо –
проблеми в изкуството могат ли да се решават с проценти и допитвания?!
Това е порочна практика. Никой никога не е обсъждал Пикасо добър
художник ли е, или не е. Ако се направи обаче едно обществено допитване –
кой ще го хареса, ако му покажеш 5 негови картини?!
- Как ще действате от тук нататък?
- Ще съдя Общината, говорил съм вече с адвокат, но първо ще изчакаме
резултата от конкурса. Журито също не е много коректно – има 6 човека от
Общината и двама творци – скулпторът Иван Русев и председателят на СБХ
Любен Генов. Много тъжно ми стана, като гледах как колеги участват в
конкурса, пренебрегвайки авторското право на свой колега… Не знам кои
са, защото състезанието е анонимно. Моралът тук е потъпкан, отишъл е по
дяволите.
Негативното отношение към монумента тръгна от Тодор Живков, казва Старчев.
- Нехаресването на този паметник не тръгва ли от Тодор Живков?
- Има такова нещо. На откриването имаше едни незавършени неща и
Живков се ядоса много. Станко Тодоров държа реч, Тодор Живков поднесе
венец и след това по сценарий трябваше да го разходим, но той не пожела и
си тръгна. От това тръгна негативното отношение към паметника.
- Сега обаче отношението към него продължава да е негативно, дори искат да го премахнат, защо?
- Той е строен по време на социализма и според някои хора щом нещо е
правено през социализма с идеологическа цел, днес то работи срещу
демокрацията. Цялото изкуство по онова време, с малко изключения, беше
подчинено на доктрината на соцреализма. Сега искат да разрушат всичко,
създадено по онова време. Как си обяснявате например боядисването с
блажна боя на фигурата на Майстора зад НХГ?
- Някои от тези боядисвания са с политическа цел – например
паметника на Любомир Далчев пред централата на БСП. Според вас това
художествена акция ли е, или хулиганство?
- Страничният релеф на Паметника на съветската армия, боядисан като
комикс, също е на Далчев. Това е един съвершено изпипана творба –
пластически и естетически. Днес има много хора, които рисуват графити по
улицата, които не се интересуват дали е хубава сградата, по която
драскат. Разбирам появата на графитите като явление, ако има по-дълбок
смисъл нарисуваното или ако има политически момент. Ако е само
драсканица – това е вандализъм. Но смятам, че комиксът на Паметника на
съветската армия не е художествен факт, защото не се придобива нова
естетика. Това е просто реакция, чиято цел е да подразни определени
хора.
- Мнозина настояват за преместването на Паметника на съветската армия. Прави ли са, как мислите?
- Съветската армия е изнесла войната срещу фашизма, освободила е
човечеството от него. Това е едната страна на въпроса. Мисията на тази
армия е призната и почетена с паметници и в Германия, и в Австрия.
Когато тази армия е минала през България, тя става причина за идването
на 9 септември, дала е възможност на комунистическата партия да завземе
властта. Две години стоя тук Съветската армия, докато се установи
властта на комунистите, и си отиде. След това режимът си разпаса колана.
Логично е този паметник да бъде поставен на толкова представително
място.
- От днешна гледна точка там ли му е мястото?
- Вие знаете ли как се мести такъв паметник?! Какво чудо би било
преместването му! Независимо от всичко, аз тълкувам нещата така – хубави
или лоши, мразим ли го този режим или не – той е съществувал и не можем
да го изличим от историята на България. Можем само да го тълкуваме. А
ние рушим символи.
Валентин Старчев в ателието си, където подготвя новата си изложба.
- Какво е отношението ви към Музея на социалистическото
изкуство? Величко Минеков не може да прости на Вежди Рашидов, че е
поставил там негови творби.
- Смятам, че трябва да му сменят името, трябва да е Музей на
изкуството по времето на социализма. В него има работи с голяма
стойност, не са само придворни портрети. Там имам три неща, едната –
„Митинг”, беше изхвърлена от изложба, защото е по-особена. А Величко
Минеков реагира, защото в този музей той има един „Разстрел”, направен
по-модерно, не е като стандартните „разстрели”. Тези работи са правени
във времето на социализма, но в тях има новаторство, обръщане към
световното изкуство и неговите проблеми. Аз имам и един Ленин там,
различен от всички, правени навремето – насечен, разхвърлян… С него
исках да покажа, че реалистичната форма може да бъде и друга, може да
води до абстрактни решения. В този музей има много погрешно поставени
произведения – има платна на Никола Танев, който е лежал в лагер, творби
на Шмиргела и Фунев, създавани преди 1944 г., Цанко Лавренов, чийто
стил е един и същ и преди Девети, и след Девети…
Източник: ploshtadslaveikov.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар