Оказа се обаче, че създателят на композицията „1300 години България” проф. Валентин Старчев е встрани от тези процеси. Потърсихме го, за да научим съгласен ли е паметникът му да бъде премахнат.
- Как приемате конкурса на Столична община за трансформация на паметника „1300 години България”, проф. Старчев?
- Този паметник беше построен през 1981 г. за честването „1300 години България”, той беше вдигнат едновременно с Националния дворец на културата. Създаден беше за определено събитие, което означава, че не може да бъде префасониран, да се добавя или отнема нещо от него. Този конкурс е начало на порочната страна да се търси начин паметникът да бъде променен, независимо от неговото състояние. А състоянието му е лошо, защото той не беше поддържан през годините.
- Навремето вие сте спечелил конкурс за създаването му от Министерството на културата. Държавата или общината трябваше да се грижи за паметника?
- Държавата движеше всичко около честването „1300 години България”, а Министерството на културата се занимаваше с паметника. Той беше под юрисдикцията на държавата, моят договор беше с Министерството на културата. В началото паметникът беше охраняван, имаше милиционери, които го пазеха. Когато започнаха да се рушат някои облицовки обаче, паметникът беше изоставен. А след идването на 1989 г. държавата го изостави изцяло на произвола, не следеше разрушава ли се, разграбва ли се, каква е неговата съдба. Бандюги, цигани пореха метални парчета и той стана опасен. Смяташе се едва ли не, че паметникът е символ на социализма.
Имаше голям спор чий е монументът – държавен ли е, или общински. Едва преди 2-3 години премина към общината. Столична община веднага свали от него някои елементи, които бяха опасни. Направиха го с мое участие, поканиха ме да кажа какво може да се махне. Решихме да развием паметника с изграждането на амфитеатър към площада. Но вместо това общината стартира конкурс за обновяването му.
- Вие участвате ли в този конкурс?
- Не.
- Нямате ли авторски права върху паметника?
- Имам. В Закона за авторското право се казва, че само създателят на една творба има право да прави изменения, да унищожава и да мести своите произведения. С този конкурс се дава възможност не само да се нанесат сериозни промени на паметника, но и да се внесат нови композиции, имена, личности – нещо, което без автора не може да стане. Монументът има определена концепция, темата му е: „Минало, настояще, бъдеще”. Формата му внушава спираловидно развитие, така са подредени композициите. А те не са конкретни имена на царе, будители, личности, няма робство, катастрофи, войни… Взети са глобални моменти от развитието на държавата, които определят пътя й – едната композиция е със Симеон и книжовниците, втората е Пиета, преклонение към жертвите, които България е дала за 1300 години, третата е работникът-съзидател, човекът, който е градил държавата.
- Поканен ли сте в комисията за избор на проекта, който ще промени вашия паметник?
- И да ме поканят, аз не желая да участвам. Държа на паметника такъв, какъвто е. Ако се налага някаква промяна, само аз мога да я нанеса. Дал съм в Общината материали в каква посока бих направил евентуалната промяна. Но въпреки това те попитаха софиянци „Желаете ли този паметник?” – доста манипулативен въпрос, защото всеки, който види паметника в този окаян вид, би се стъписал и отдръпнал. Другото некоректно е твърдението на Общината, че 80 на 100 от софиянци са против паметника – т.е. 2600 души срещу 300-400. Само че не казват, че 80 на сто от 3000 софиянци, а не от 1,5 млн., А този паметник дори не е на София, създаден е за България, за 1300 години България! И още нещо – проблеми в изкуството могат ли да се решават с проценти и допитвания?! Това е порочна практика. Никой никога не е обсъждал Пикасо добър художник ли е, или не е. Ако се направи обаче едно обществено допитване – кой ще го хареса, ако му покажеш 5 негови картини?!
- Как ще действате от тук нататък?
- Ще съдя Общината, говорил съм вече с адвокат, но първо ще изчакаме резултата от конкурса. Журито също не е много коректно – има 6 човека от Общината и двама творци – скулпторът Иван Русев и председателят на СБХ Любен Генов. Много тъжно ми стана, като гледах как колеги участват в конкурса, пренебрегвайки авторското право на свой колега… Не знам кои са, защото състезанието е анонимно. Моралът тук е потъпкан, отишъл е по дяволите.
Негативното отношение към монумента тръгна от Тодор Живков, казва Старчев.
- Нехаресването на този паметник не тръгва ли от Тодор Живков?
- Има такова нещо. На откриването имаше едни незавършени неща и Живков се ядоса много. Станко Тодоров държа реч, Тодор Живков поднесе венец и след това по сценарий трябваше да го разходим, но той не пожела и си тръгна. От това тръгна негативното отношение към паметника.
- Сега обаче отношението към него продължава да е негативно, дори искат да го премахнат, защо?
- Той е строен по време на социализма и според някои хора щом нещо е правено през социализма с идеологическа цел, днес то работи срещу демокрацията. Цялото изкуство по онова време, с малко изключения, беше подчинено на доктрината на соцреализма. Сега искат да разрушат всичко, създадено по онова време. Как си обяснявате например боядисването с блажна боя на фигурата на Майстора зад НХГ?
- Някои от тези боядисвания са с политическа цел – например паметника на Любомир Далчев пред централата на БСП. Според вас това художествена акция ли е, или хулиганство?
- Страничният релеф на Паметника на съветската армия, боядисан като комикс, също е на Далчев. Това е един съвершено изпипана творба – пластически и естетически. Днес има много хора, които рисуват графити по улицата, които не се интересуват дали е хубава сградата, по която драскат. Разбирам появата на графитите като явление, ако има по-дълбок смисъл нарисуваното или ако има политически момент. Ако е само драсканица – това е вандализъм. Но смятам, че комиксът на Паметника на съветската армия не е художествен факт, защото не се придобива нова естетика. Това е просто реакция, чиято цел е да подразни определени хора.
- Мнозина настояват за преместването на Паметника на съветската армия. Прави ли са, как мислите?
- Съветската армия е изнесла войната срещу фашизма, освободила е човечеството от него. Това е едната страна на въпроса. Мисията на тази армия е призната и почетена с паметници и в Германия, и в Австрия. Когато тази армия е минала през България, тя става причина за идването на 9 септември, дала е възможност на комунистическата партия да завземе властта. Две години стоя тук Съветската армия, докато се установи властта на комунистите, и си отиде. След това режимът си разпаса колана. Логично е този паметник да бъде поставен на толкова представително място.
- От днешна гледна точка там ли му е мястото?
- Вие знаете ли как се мести такъв паметник?! Какво чудо би било преместването му! Независимо от всичко, аз тълкувам нещата така – хубави или лоши, мразим ли го този режим или не – той е съществувал и не можем да го изличим от историята на България. Можем само да го тълкуваме. А ние рушим символи.
Валентин Старчев в ателието си, където подготвя новата си изложба.
- Какво е отношението ви към Музея на социалистическото изкуство? Величко Минеков не може да прости на Вежди Рашидов, че е поставил там негови творби.
- Смятам, че трябва да му сменят името, трябва да е Музей на изкуството по времето на социализма. В него има работи с голяма стойност, не са само придворни портрети. Там имам три неща, едната – „Митинг”, беше изхвърлена от изложба, защото е по-особена. А Величко Минеков реагира, защото в този музей той има един „Разстрел”, направен по-модерно, не е като стандартните „разстрели”. Тези работи са правени във времето на социализма, но в тях има новаторство, обръщане към световното изкуство и неговите проблеми. Аз имам и един Ленин там, различен от всички, правени навремето – насечен, разхвърлян… С него исках да покажа, че реалистичната форма може да бъде и друга, може да води до абстрактни решения. В този музей има много погрешно поставени произведения – има платна на Никола Танев, който е лежал в лагер, творби на Шмиргела и Фунев, създавани преди 1944 г., Цанко Лавренов, чийто стил е един и същ и преди Девети, и след Девети…
Източник: ploshtadslaveikov.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар